Автор Ювал Ноа Харари, “Фигаро Ние израснахме с разказите за беззащитни

Автор Ювал Ноа Харари, “Фигаро ” 

" Ние израснахме с разказите за беззащитни евреи, криещи се от нацистите в килери и изби, без никой да им пристигна на помощ. Държавата Израел беше основана, с цел да подсигурява, че това повече в никакъв случай няма да се случи. Как тогава можа да се случи? ", пита Ювал Ноа Харари. В текст, оповестен на британски език на 11 октомври във “Вашингтон пост ”, и преведен на френски и оповестен във “Фигаро ”, израелският публицист и историк свидетелства за ужаса, поразил страната му, и се пробва да извлече поуките от тази покруса. Ювал Ноа Харари е професор по история в Еврейския университет в Йерусалим, създател на книгите " Сапиенс ", " Homo Deus " и „ 21 урока за 21-ви век “.

Израелците мъчно схващат какво ги порази преди малко. Първо сравнихме актуалната злополука с войната от Йом Кипур от 1973 година Преди петдесет години египетската и сирийската войска започнаха изненадваща офанзива и нанесоха поредност от военни провали на Израел, преди израелските отбранителни сили да се прегрупират, да си върнат самодейността и да извърнат обстановката.

Но защото се появяват от ден на ден и повече ужасяващи истории и облици за клането на цели общности, ни стана ясно, че случилото се няма нищо общо с войната от Йом Кипур. Във вестниците, в обществените мрежи и в фамилиите се вършат съпоставения с най-мрачните часове в историята на еврейския народ, както мобилните елементи за изтребване на нацистките айнзацгрупи обкръжиха и избиха еврейски селяни по време на Холокоста, или когато бяха осъществени погроми против евреите в Руската империя.

Аз персонално имам семейство и другари в кибуците Беери и Кфар Аза и чух доста ужасни разкази. Часове наред Хамас е имал цялостен надзор над тези две общности. Терористите ходели от къща на къща, умъртвявайки систематично фамилиите, убивайки родителите пред децата им и вземали заложници, измежду които имало даже бебета и баби. Ужасените оживели се заключвали в килери и изби, обаждали се на армията и полицията, с цел да получат помощ, която постоянно идвала прекомерно късно.

Моят 99-годишен чичо и 89-годишната му жена са членове на кибуца Беери. Всички контакти с тях бяха прекратени малко след завладяването на кибуца от Хамас. Те се криели в дома си часове наред, до момента в който десетки терористи вилнеели и избивали. Научих, че са оживели. Познавам доста хора, които преди малко получиха най-лошата вест в живота си.

Леля ми и чичо ми са двама закоравели евреи - родени в Източна Европа сред двете международни войни, те към този момент са загуби доста близки в Холокоста. Ние израснахме с разказите за беззащитни евреи, криещи се от нацистите в килери и изби, без никой да им пристигна на помощ. Държавата Израел беше основана, с цел да подсигурява, че това повече в никакъв случай няма да се случи.

Как тогава това можа да се случи? Как по този начин страната Израел пропусна позвъняванията?

Нефункционирането на Израел

От една страна, израелците заплащат цената за годините на надменност, през които нашите държавни управления и доста елементарни израелци смятаха, че сме толкоз по-силни от палестинците, че просто можем да ги пренебрегваме. Има доста какво да се каже за това по какъв начин Израел се отхвърли да реализира мир с палестинците и държаше милиони от тях под окупация в продължение на десетилетия.

Но това не оправдава жестокостите, осъществени от Хамас, който в никакъв случай не е обмислял опцията за кротичък контракт с Израел и направи всичко, което беше по силите му, с цел да саботира мирния развой в Осло. Всеки, който желае мир, би трябвало да осъди и наложи наказания на Хамас и да изисква незабавното освобождение на всички заложници, както и цялостното разоръжаване на Хамас.

Освен това, каквато и отговорност да се приписва на Израел, тя не изяснява нефункционирането на страната. Историята не е приказка за морал.

Нефункционирането на Израел се изяснява доста повече с популизма, в сравнение с с хипотетична порочност.

От доста години Израел е ръководен от един популист, Бенямин Нетаняху, който е талант в връзката, само че незапознат министър председател.

Той постоянно е давал приоритет на персоналните си ползи пред националния и построи кариерата си, разделяйки нацията против самата нея. Той назначаваше на основни постове хора поради тяхната преданост, а не поради компетентността им, приписа си заслугата за всеки триумф, без в никакъв случай да поеме отговорност за неуспехите, и наподобява, че не придаваше огромно значение на това да споделя и да чува истината.

Коалицията, основана от Нетаняху през декември 2022 година, е най-лошата. Това е съюз на месиански фанатици и безсрамни опортюнисти, които подцениха многочислените проблеми, пред които бе изправен Израел - в това число влошаващата се обстановка със сигурността - и се концентрираха върху завоюването на неограничена власт в своя изгода. За тази цел те одобриха извънредно конфликтни ограничения, разпространяваха скандални тайни теории за публичните институции, които се противопоставяха на тяхната политика, и назоваха елитите, които служат на страната, предатели на “дълбоката страна ”.

Правителството беше предупреждавано неведнъж от личните си сили за сигурност и доста специалисти, че неговите промени слагат Израел в заплаха и подкопават израелското въздържане в миг, когато външните закани се ускоряват. Когато обаче началникът на генералния щаб на Цахал изиска да се срещне с Нетаняху, с цел да го предизвести за последствията за сигурността от държавните ограничения, Нетаняху отхвърли да го одобри. Когато министърът на защитата Йоав Галант въпреки всичко сигнализира, Нетаняху го уволни. Ако след това бе заставен да върне Галант, това беше единствено поради експлоадирането на национално отвращение. Подобно държание в продължение на доста години направи допустимо злополучие, като това, което преди малко порази Израел.

Каквото и да е публичното мнение за Израел и за израелско-палестинския спор, начинът, по който популизмът разяде израелската страна, би трябвало да бъде предизвестие за другите демокрации по целия свят.

Израел към момента може да се избави от злополуката. Страната към момента има решаващо военно преимущество пред Хамас, както и пред многочислените си врагове. Дългата памет за еврейското страдалчество през днешния ден разпалва нацията. Израелските отбранителни сили и други държавни органи се възвръщат от първичния потрес. Гражданското общество се активизира, както в никакъв случай до момента, запълвайки многочислените празноти, оставени от нефункционирането на държавното управление. Гражданите чакат на дълги опашки, с цел да дарят кръв, одобряват вкъщи си бежанци от зоната на военните дейности и подаряват храна, облекла и други артикули от първа нужда.

В тези сложни времена ние призоваваме също нашите другари по света да застанат до нас. Има доста за критикуване в предишното държание на Израел. Ние няма да променим предишното, само че би трябвало да се надяваме, че когато успеха над Хамас бъде обезпечена, ние освен ще потърсим сметка от настоящето ни държавно управление, само че и че израелците ще изоставят популистките конспирации и месианските мечти - и че ще положат почтени старания, с цел да се осъществят основополагащите идеали на Израел: народна власт вътре и мир извън.

Източник “Фигаро ”

Превод от френски за " Гласове " Галя Дачкова